За местността

За местността

В наше време, 1000 години след изграждането на Самуиловата крепост-дема, при селата Ключ и Струмешница все още личат следите на това гигантско усилие да се спре византийското настъпление. Археологическите проучвания по трасето й са непълни, но като цяло достътъчни за едно по-общо представяне.
Дължината на преградните съоръжения възлиза на около 7-8 км, като една част са в северните склонове на пл. Беласица, други в долината на р. Струмешница, а трети по южните склонове на пл. Огражден.
От юг започват високо в планината Беласица, в местността Гергевче на ок. 750 м надморска височина (obr. 1). Тук е съществувала крепост още през късноантичната епоха. Възстановена от цар Самуил, тя заема основно място в укрепяването на северните склонове на планината. Крепостната стена днес е запазена само в основите си. Опасва върха на хълма Гергевче с площ около 2 дка. Дебелината й варира от 1,20 до 1,50 м. Изградена е стил емплектум, с дobrе оформени лица от дялан камък и пълнеж. В рамките на укреплението се забелязват основите на няколко сгради. Откриваните керамични фрагменти доказват активен живот на това място през ІV – VІ в. и Х – ХІ в.

obr_10-02

След м. Гергевче дървената преграда се е спускала по северния склон на Беласица и е достигала в подножието на изток от с. Ключ в м. Лешките. Тук укрепителното съоръжение се усложнява значително. Коритото на планинското дере в м. Лешките е разширено и оформено като ров, който минава по най-високата част на естествения наносен конус. Направлението му е приблизително север – юг. Размерите на рова са значителни: ширина в основата от 3,00 до 4,60 м, ширина в горната част от около 10,00 до 12,50 м и дълбочина около 2,00 м. От двете страни на рова личат купища камъни, останки от съществували някога основи на стени и прегради. Този ров се проследява в продължение на около 2 км през м. Лешките и м. Бозалъко.

3obr_10-03


2obr_10-01На запад от рова, главно в м. Лешките, са запазени много основи на каменни стени. Площта, върху която са разположени, е около 4 000 дка. Техните мащаби и форми смайват и днес, но за съжаление са труднодостъпни и obrасли с гъста растителност (obr. 2, 3, 4, 5). Три от тези зидове са разположени успоредно на рова. Ширината им достига до около 2,80 м. Изградени са от ломен и речен камък, без спойка. Особен интерес преставлява една от тези прегради, по същество двоен зид с обща ширина 4,10 м. По средата му има пълнеж от пръст и дребни камъни от 0,80 м, на изток (към фронта) – стена, широка 2,10 м, а на запад – друга стена, широка 1,20 м. Тази двойна стена се проследява не само в м. Лешките, но и на север – в близост до м. Чукалъко.

Тези сложни каменни и землено-дървени преграждения са достигали до м. Чукалъко. Тази равнинна местност, в северния край на която се издига малък хълм, също заема важно място в крепостта-дема. И сега тук се забелязва малък вал, преминаващ по източния и северния склон на хълма, със запазена височина 0,5 м и ширина 2 м.

 

4obr_10-01

От м. Чукалъко преградната стена е продължавала в северозападна посока около 300 м, минавайки през труднопроходим терен, на места с пясъчни сипеи, и е достигала до втори хълм. Тук валът е почти напълно разрушен. В участъците, където се е запазил, е с ширина около 3,50 м и височина около 1,00 – 1,50 м. (obr. 6) Стръмните пясъчни сипеи правят това място естествено недостъпно. Те са се явявали и като естествена уловка за нападателите, тъй като входът към тях е откъм незащитената част на полето. На север, в посока към р. Струмешница, се издига и още един хълм, който също е влизал в демата. Върху него се забелязва освен основния вал и още един, разположен фронтално (на изток), със значително по-малки размери. Запазен е с дължина 23 м, ширина 2 м и височина 0,60 м.

6obr_10-03

Следващият сектор от крепостта-дема е свързан с хълма в непосредствена близост до р. Струмешница, известен днес като „Самуилова крепост“, а в миналото като м. Куфалница. (obr. 7, 8) Това е най-дobrе проучената част от съоръженията след разкопките на Д. Стоянова-Серафимова през 60-те и 70-те години на ХХ в.

Живот на хълма „Самуилова крепост“ е имало още през Античността. Според Д. Стоянова- Серафимова по-късно, през ІХ-Х в., тук е съществувало укрепено раннобългарско селище. При археологическите разкопки са открити множество жилища, а също и предмети на бита: хромели, съдове, фрагменти от гривни, прешлени за вретено, върхове на стрели, каменни тежести и други (obr. 9, 10). Открити са и значителен брой монети от времето на император Йоан Цимисхи (969 – 976 г.), разположени главно по подовете на жилищата. Според Д. Стоянова-Серафимова този факт дава основание да се приеме, че селището е опожарено по време на някой от походите на император Василий ІІ, за които се споменава от Скилица – Кедрин. Впоследствие, според Д. Стоянова-Серафимова, на същото място е било изградено укреплението „Самуилова крепост“. Землено по своята същност, то се състои от три вала и два рова, които опасват хълма от всички страни. С по-особена структура е само най-вътрешният вал. В основата си има ядро от камъни и пръст, минаващо върху вала на ранносредновековното селище. Върху ядрото била изградена дървена конструкция от надлъжни и напречни греди. От външната страна била оформена каменна обложка, а над вала имало каменна стена, вероятно завършваща с дървени платформи. В най-високата част на хълма се издигала четиристенна каменна кула (obr. 11). На това място сега се издига монумент. В непосредствена близост е била вкопана голяма землянка, от където изглежда се е ръководела защитата на цялата преградна система.

7obr_10-03

По-различно мнение за разкритите съоръжения на хълма „Самуилова крепост“ има Б. Цветков, който смята, че тук не е съществувало раннобългарско селище. Според него, разкритите на това място 41 землянки всъщност са военния лагер на цар Самуил, в който било настанено командването на българските войски. Голямата землянка е била полевата резиденция на Самуил, а кулата до нея е била наблюдателна кула, от която българския цар е наблюдавал развоя на военните действия в цялата клисура.

8obr_10-01

От хълма „Самуилова крепост“ линията на демата се е насочвала през р. Струмешница към южните склонове на пл. Огражден. Тук също са били изградени валове с дървени надстройки и други преградни и охранителни съоръжения. Следи от тях се откриват в местностите Горелите бърчини и Метеризо в Огражден. Това е и най-северният сектор на това мащабно укрепително съоръжение.
Доскоро се смяташе, че преградните съоръжения в землищата на селата Ключ и Струмешница са единствените такива в долината на р. Струмешница. Сведенията на византийските автори обаче донасят, че били изградени и други укрепления в Ключката клисура (в т. нар. днес Подгорие). Новите археологически проучвания потвърждават това. Една по-малка преградна линия е била, разположена на входа на Подгорието при днешното с. Коларово. Тук се проследява двойна стена в м. Ташлъко и м. Бааларе (obr. 12), която е преграждала обширна територия от северните склонове на Беласица и планинската р. Дебрало до м. Високите яворе и р. Луда река. Общата дължина на тази преграда е възлизала на около 1,5 км. На север от м. Високите яворе, чак до р. Струмешница, изглежда е било използвано като ров самото корито на р. Луда река.

obr. 12 Преградна стена в м. Ташлъко при с. Коларово

Част от укрепителните съоръжения в този преден участък е била и крепостта Чуката над с. Коларово, съществувала през V – VІ в. и възстановена от цар Самуил. Археологическите проучвания тук дават основание да се допусне съществуването на масивна каменна кула в най-високата част. Тази крепост е охранявала подстъпа към прохода Демир Капия в пл. Беласица. (obr. 13) Следи от силен пожар се регистрират и на крепостта Градището, разположена на около 3 км северно от с. Коларово, в близост до р. Струмешница, където в най-високата част също се е издигала каменна кула. Може да се допусне, че и други крепости в района са били включени в преградните съоръжения, като тази в м. „Военна църква“ (Самуилова църква) при с. Габрене и други.

obr_13

obr. 13 Изглед от крепостта Чуката към прохода Демир Капия в Беласица

Самуиловата крепост-дема в Ключката клисура е съществено звено от отбранителната система на средновековната българска държава в началото на ХІ в. Много е трудно да се определи категорично доколко тя има стратегически характер, подобно на многobrойните раннобългарски гранични валове, или пък е съоръжение с тактически характер, подобно на други, изграждани в теснини и при лагерно разположение. Все пак, като се имат предвид конкретните причини за появата й, условията и преките военни събития от 1014 г., по-точно би било да се отнесе към съоръженията с тактическо предназначение. За разлика от преградите, изграждани в планински проходи с дългосрочна превантивна цел, Самуиловата крепост има конкретна цел и предназначение. Още средновековните хронисти я определят като последна и единствена възможност да се спрат набезите на византийския император Василий ІІ по долината на р. Струмешница и през Ключката клисура, и оттам към вътрешността на България. Крепостта-дема се налага като основен елемент във военните действия от лятото на 1014 г., но изворите показват, че плановете на цар Самуил не са били единствено за водене на отбранителни военни действия. По-скоро обстоятелствата налагат това.
При изграждането на съоръженията между пл. Беласица и пл. Огражден умело са използвани релефните особености на терена. Трасето минава през стръмни планински участъци, хълмове, равнинни местности, пясъчни сипеи и речни корита. Специфичните релефни форми имат основно значение при избора на техники и материали за изграждането (obr. 14).
Пресеченият терен на местността обуславя употребата почти по цялото трасе на демата на ровове и валове (насипи). Те са в пряка връзка и с характерните военни техники на епохата, но изграждането им тук видимо е продиктувано и от краткото време, с което се е разполагало. Това е характерен елемент на българското военно-укрепително дело през ранносредновековната епоха, но по същество е и универсална отбранителна техника, позната от различни земи. Сред собствено българските укрепителни съоръжения паралели относно вида и конструктивните особености се откриват при Южния бесарабски вал, Галацкия вал, Малкия землен вал в Дobrуджа, Аспаруховия вал и множество по-малки такива в Източна Стара планина. Така например при най-горния вал на хълма „Самуилова крепост“ се открива ядро от камъни, каквото е известно от някои участъци на Аспаруховия вал край Варна и на други обекти. От външната страна на този вал на „Самуилова крепост“ е изградена и подпорна стена, предназ-начена за предпазване на предния стръмен откос в дobrо състояние. Такива подпорни стени са известни в северната част на вала около Плиска, на вала „Еркесия“ при с. Люлин, Ямболско, на вала при с. Попина, Силистренско и др.
Друг характерен елемент на валовете в ранносредновековната епоха са разполаганите в насипите напречни и надлъжни греди и подпори. Такива са зарегистрирани и на хълма „Самуилова крепост“. Интересни сведения за употребата на дървени колове в основата на насипите дава „Сенгалския монах“, във връзка с аварите. Около Аварския хаганат в Панония, част от който били и някои български племена, била изградена система от девет вала, в основата на които били дървените подпори. Днес се приема, че и българите са използвали тази техника.
Наблюденията показват, че землените съоръжения при с. Ключ са съществена част от старобългарските укрепителни традиции. Не случайно идентични концентрични валове като тези на хълма „Самуилова крепост“ има и на остров Св. Ахил в старата Самуилова столица Преспа.
Друг основен елемент на демата в Ключката клисура са дървените преграждения. Те били характерни за планинските участъци, където се използвали естествените форми на силно пресечения терен, или се издигали над валовете и около рововете. За тези съоръжения, направени „с въжета и дървета“, пише „Продължителят на Георги Монах“, но не дава подробности. Те също заемат важно място в отбранителните традиции на Първата българска държава. Пример за това са землено-дървените прегради използвани от хан Крум при разгрома на император Никифор в Стара планина през 811 г. Тяхното описание ни дава по-обща представа и за тези при с. Ключ. В „Анонимен ватикански разказ“ се казва, че те „… били много яки и твърде мъчнопроходими. … На външната им страна имало изкопан дълбок ров“. Дърветата били забивани в земята, а нагоре били привързвани едно към друго с въжета.

-obr_14-01

 

obr. 14 Схема на Самуиловата крепост-дема

Нетрайните материали, които се използвали при дървените съоръжения, не позволяват разкриването им днес. По косвен път обаче могат да се установят по силното опалване на терена в някои участъци на демата или околните укрепления. Такива следи се откриват и в м. Градището при с. Коларово. За големи опожарявания говори и името на местността Горелите бърчини в пл. Огражден.
Третият елемент в Самуиловата крепост-дема са каменните преградни стени. Те били изградени в равнината част на трасето при с. Ключ, в местностите Лешките и Бозалъко, но и в първата преградна линия при с. Коларово, в местностите Ташлъко и Бааларе. Каменните преграждения са безспорно една универсална традиция при отбранителните съоръжения от дълбока древност. Отрано навлизат и в българското военноукрепително дело, особено от времето на хан Омуртаг (814-831 г.). При Самуиловата крепост-дема обаче каменните стени и кули са видимо набързо направени и то само в най-уязвимите участъци. Те са от ломен и речен камък, но без спойка. Широките основи явно са компенсирали липсата на свързващ разтвор и са придавали необходимата здравина. Във височина изглежда са се стеснявали и завършвали с дървени палисади.
Въпреки ограниченият и непълен характер на археологическите проучвания по трасето на преградните съоръжения и на околните укрепени пунктове, може да се обобщи, че Самуиловата крепост при с. Ключ и цялата отбранителна система в така наречената Ключка клисура са забележително творение на средновековното ни укрепително дело. В тях са намерили израз традициите на най-ранното българско военно строителство и на Самуиловата епоха.